Вашата оценка 4.00 от 3 гласа

Хавана на Хемингуей

18.Март.2021

Отварям бавно очи. Първата ми мисъл е  къде съм. Опитвам да наместя спомените в главата си. А! Дори не съм пил….Малко, де.. В самолета. После се размазах върху едно удобно легло…

Скачам като ужилен. В 9.00 ч. ме чакат за екскурзия! Едва в този момент си давам сметка, че едва се развиделява. Слънчевите лъчи се прокрадват между облаците и се оглеждат кокетно в морето, осветили по пътя си стотици покриви. Оооо,да! В Хавана съм. След толкова часове път наистина е трудно да се ориентира човек. А аз съм буден и съвсем разсънен. Още няма 7.00! Невероятно! По-късно ще разбера, че седемте часа разлика на запад така хубавичко подмамват организма, че после е трудно да го „вкараш в час“ още седмица.

Набързо правя план в главата си. Пфу! Какви планове, аз съм отпускар, просто се оставям на времето и се наслаждавам. Никакви планове!

Приближавам до прозореца. Пред мен се простира Хавана. Не мога да надникна в детайли в сумрака на идващия ден, но виждам безкрайна шир, която завършва с блъскащите се в брега вълни по бул. „Малекон“.

Нека приключението започне сега!

Влизам в ресторанта за закуска. Обикновено не закусвам. Нямам време или нямам желание, или от двете по малко. Сега просто няма какво да правя, до срещата има почти час, а аз отдавна съм свеж като градинска репичка.

Още на вратата ме посреща снажен пиколо, любезно иска номера на стаята, отбелязва я в някакъв списък и ме приканва да вляза. Белите му зъби оформят съвършена усмивка, която гледам някак отдолу нагоре. Оставям си за после да анализирам защо на жените им харесва толкова тук. Обикалям информативно масите и се улавям как не мога да избера очно какво искам или искам от всичко, когато погледа ми спира на съд с лед и бутилка шампанско. Изпотеното стъкло дяволски подмамва. Часът е 08.20 сутринта! Ще се прежаля, нали съм отпуска. А и няма кой да ми дава съвети. Смело си наливам чаша шампанско, слагам си няколко палачинки, поливам ги обилно с шоколад и ги гарнирам с резенчета пресни плодове. Какво пък, ако трябва и ще закусвам тия дни…..

В уреченото време ни взима екскурзоводката. Същата съвършена усмивка, която в комбинация с екзотичен български прави преживяването незабравимо. Поне на първо четене.

Първото ни посещение е предвидено за 10.00 ч. и е във фабрика за ром. До там ръгваме пеш по дремещите още улици на стара Хавана. Тук това време е безочливо рано, но вече се виждат първите туристи. Пристигаме навреме преди да е напекла жегата. Може и да изглежда невероятно, но през декември една температура от 28 градуса с 80% влажност се понася трудно, както се оказва по-късно.

В рамките на един час някакъв симпатичен младеж обяснява подробно как се прави рома. Чак се замайвам при представата как всичко това се изпълнява в наши условия за познатите ни марки. Тръсвам глава. Няма смисъл. Не се прави така, естествено! След посещението имаме удоволствието да опитаме няколко вида ром – бял, отлежал, тригодишен, петгодишен….. Първо си мисля, че е много рано за ром, но после се сещам, че вече съм подложил с едно шампанско и смело се впускам в дегустация.

Поемаме към централната част на града. Слънцето вече е високо, а рома приятно взаимодейства със сутрешното шампанско и прави обстановката още по-…..напечена. Разхождаме се между внушителни някога сгради, от които днес са останали руини, потънали в боклук и олющена мазилка. Декорацията, състояща се от дълги нанизи свежо пране придава пъстър и бодър вид на иначе тъжните стени и балкони. На всеки ъгъл по овехтелите улици се срещат музиканти – пеещи, танцуващи или просто наслаждаващи се на ритъма на барабаните изпод чевръстите им пръсти.

Следващата спирка е барът, където някога Хемингуей е пиел своето „Мохито“. Преди да се опитам да протестирам едър кубинец с кокалести пръсти натиква мента в чашата и усмихнато ми подава дъхав коктейл.Нямам друг избор, освен тежко да преглътна и изпия коктейла. Но с това мъките ми не свършват, защото само чакаме да се освободи маса. Вече е обедно време и „Бодегита дел Медио“ е изпълнен с хора – местни, туристи, артисти – всички потопени до ушите в магията на този град.

Сядаме и похапваме най-типичното блюдо, което може да намерите в цяла Куба – „Ропа виеха“. Това е телешко месо на малки късчета, сготвено с доматен сос и гарнирано с бял ориз и пържени банани.

След обилен обяд, полят с местна бира „Буканеро“ мечтая за удобното легло в хотела и просторната гледка през френския прозорец. Но се оказва, че мечтите са ме овели твърде далеч. Следва посещение във фабриката за пури.

Въображението ми рисува онези картини, които са се запечатали в съзнанието ни и представата за Куба. Виждам знойни мулатки като онези, които се разхождат по улиците на стария град, облечени в пъстри дрехи и екзотични тюрбани на главите и се снимат с теб срещу няколко долара.  Виждам как навиват на знойни бедра ароматните пури…Това до входа. После влизаме в сенчесто и прохладно, в сравнение с температурите навън помещение. Огромно и просторно хале с пуснати дървени капаци на прозорците, което регулира частично температурата. Климатик няма. Въздухът е пропит от остра миризма на тютюн, прах, застоял въздух и пот. Странна смесица, която създава особена тръпчивост в устата и просто ти се иска да запалиш една пура.  Цялата представа за красиви мулатки и пури на бедрото рухва за миг. В следващите минути като в унес слушам как се правят пурите. Знаете ли, че от едно стъбло се правят няколко вида, в зависимост от каква височина на стъблото е листото? Сигурно не знаете. Но ще го научите там, излишно е да бъде разказвано извън онзи странен фон на чевръсти кокалеси ръце, които сръчно навиват тютюна в листата. Няма и помен от романтика. Но пък толкова нови и неподозирани неща, че дегустацията на ром с подарената от фабриката пура си идва точно на мястото, за да се осъзнаят и подредят в съзнанието нещата.

Опитвам да преброя коя и каква по ред дегустация ми е, но вече е все едно. Просто съм в Хавана!

Минаваме пътьом през бар „Флоридита“, където обичайно пие „Дайкири“. С мъка преглъщам поредния коктейл загледан в полюшващите се в ритъма на музиката бедра на певицата, непосредствено до входа. Маракасите отекват някъде в съзнанието ми и ритъмът им ме изпълва с живот и задоволство : „Отпуска съм…..Отпуска съм…..“

Прибирам се в хотела за час до срещата ни за вечеря. Неколцината ентусиасти, които обиколихме Хавана много лесно намерихме общ език и имаме уговорка да се видим за вечеря в заведението срещу хотела.

Дилемата ми е дали да отида направо или да подремна преди това. Утре предстои да завършим обиколката „по стъпките на Ърнест Хемингуей в Хавана“ с посещение на „Финка Виия“. Отпускам се тежко върху матрака, който хищно ме поглъща и залюлява удобно. Май ще мина без вечеря…..Ех, Ърни, приятелю, сега разбирам, че не ти е било лесно, но повярвай ми, едва ли по-ясно можех да разбера посланието ти, че този живот е, за да го изживееш. На пълни обороти, изпълнен със страст и любов към него, Живота!

Отпуска съм!

В Хавана съм……

Всички статии
Блог
Дестинации