Вашата оценка

Празници в Испания - част 2

18.Март.2021
        Втората половина на годината също предлага вълнуващи празници, някои от които имат огромния шанс да се проведат тази година, особено тези в края и. Заслужава си човек да се настрои на по-близки вълни!

 

            ЮЛИ – САНФЕРМИН В ПАМПЛОНА  /SANFERMINES/

            Трудно е да се отличи един от всички празници в Испания като най-колоритен, най-интересен, най-вълнуващ, но Сан Фермин със сигурност е най-популярен. Тази своя популярност той дължи на……един американец, Ърнест Хемингуей.

            За мнозина представата за Испания се свързва точно със сцени от Сан Фермин, когато тълпи тичат по улиците пред бикове. Подобни традиции /encierro/  съществуват в множество селища, но бягането в Памплона става популярно в цял свят, след като Хемингуей присъства в града по времена празника и го превръща в сцена на романа си „И изгрява слънце“ /Фиеста/.

            Корените на празника са далеч във времето, когато през октомври се чества празника на светеца-покровител на града, Фермин. В последствие се слива традицията на търговския панаир, провеждан през лятото, по време на който се провеждат и кориди, както  и се продават бикове за разплод от агресивната селектирана порода „торо браво“. Самото понятие encierro означава „затваряне“ и подсказва, че се касае за затваряне на животните, докарани за панаира в определеното за престоя им място. Отвеждането им до арената за корида ставало по улица от пазара до нея като пастирите подкарвали животните с викове и при затруднения в придвижването им по тесните улици някои от тях бягали отпред, за да ги предизвикат да ги последват и стигнат до арената. Така се формира атракцията на бягащите пред бикове смелчаци, която дава възможност да се докаже смелост и мъжество. От 1591 г. се запазва времето за провеждане на празника – от 6 ти до 14 юли.

            Днес празникът отдавна е надскочил локалната си значимост и се е превърнал в туристическа атракция. Месеци преди провеждането му, в града и околностите е трудно да се намери място за нощувка. Местните все по-трудно успяват да се запишат за участие поради взетите мерки за безопасност и ограниченията в броя на участниците, поради засиления интерес на чужденци, които пътуват специално за това.

            Сан Фермин или Санферминес, както официално се нарича празника започва на 6 юли в 12.00 ч. с фойерверк, изстрелян от балкона на кметството в Памплона. Всички жители и гости на града са на централния площад и окръжаващите го улици. Облеклото е традиционно бели дрехи с червена кърпа на врата. Кметът на града или важен официален гост извиква веднага след изстрела на фойерверка „Памплонци, да живее Сан Фермин!“  и всички повтарят призива, следван от пеене на  химна на празника „Сан Фермин молим като наш патрон да ни води и закриля в енсиеро и ни даде благословията си“. В следобедните часове се провежда своеобразно шествие, което също се е превърнало в традиция, но никога не е имало официален характер, тъй като е насочено срещу властите. Съпроводено е със специално написан валс, чиито припев „Риау-Риау“ дава името и на това шествие.

            Самото бягане на биковете започва на следващият ден,7 юли в 08.00 ч. и всеки следващ ден до 14 юли този ритуал се повтаря. Точно на минутата се изстрелва фойерверк от оборите на пазара  „Санто Доминго“, вратите се отварят и шест бика от породата „торо браво“ хукват по улиците, придружени от шест огромни говеда, но с кротък нрав, чиято цел е да дават кураж на биковете и успокояват малко обстановката. Дължината на трасето е 849 м. и обикновено отнема между 2 и 4 минути със скорост около 25 км/ч. По дължината има няколко завоя, които са най-голямото предизвикателство за участниците, защото често биковете губят равновесие от скоростта и падат. Навсякъде има издигнати прегради, от които може да се наблюдава бягането, както и от прозорците и балконите на всички сгради, където се събират десетки зяпачи. Бягането завършва на арената, където се пускат крави, които да привлекат биковете към оборите, където ще престоят до коридата вечерта.

            Всяка година по време на празника има десетки ранени, някои от които сериозно. Погрешна е представата, че основната причина за това са рогата на биковете. Най-много травми се получават от самите участници, които се бутат и в паниката пред животните не забелязват или не се съобразяват с бягащите около тях. От 1924 г., от когато се води статистика, до днес са загинали 15 души от рани, получени по време на енсиеро, а шестима са загубили живота си, падайки от трибуните около трасето.

            Въпреки че емоциите с биковете са първото нещо, което човек се сеща, за самите наварци има не по-маловажни неща като пиенето на вино и шампанско, както и традиционните мезета и чуррос, които се предлагат в изобилие навсякъде. Всъщност, бягането е само няколко минути, но празникът продължава цял ден с музика, хапване и пийване по улиците. Девет дни неспирен празник. Заслужава си да отбележите Памплона в календара с желанията!

 

            АВГУСТ – ДОМАТЕНА ВОЙНА В БУНЬОЛ /LA TOMATINA/

            Един от най-колоритните, весели и жизнерадостни празници в Испания няма никаква религиозна или дори официална основа и се провежда в малкото градче Буньол, недалеч от Кастейон във Валенсианска област. Дори никой не може със сигурност да потвърди как започва тази традиция, която се провежда в последната сряда на август. Според някои първият път е било протест срещу улични музиканти, а други твърдят, че е конфликт между младежки групи, които стигнали до замеряне с домати, които се продават на площада. Каквато и да е причината, Томатината днес се е превърнала в един от символите на празниците в Испания.

            За първи път подобно събитие е документирано през 1945 г. и от тогава се провежда ежегодно без да има официален характер. През 1957 г. общинската управа го забранява и жителите на града правят символично погребение. Всички се обличат в траурни дрехи, градският оркестър свири погребална музика и носят ковчег, в който има поставен голям домат. Това  траурно шествие спира мълчаливо, в знак на протест, пред кметството. От тогава Ла Томатина се провежда под патронажа му при строго определени мерки за сигурност и организация.

            Празникът започва още от 9.00 ч. сутринта. За желаещите да участват е важно да знаят, че слез 07.30 ч. не се допускат никакви коли в селото и достъпът е единствено пешеходен.  На централният площад е издигнат пилон, намазан със сапун, на чиито връх е закачен огромен сушен свински бут /хамон/. Започват опити за достигане на бута с катерене, хлъзгане обратно надолу и много смях. По обед се дава знак с камбана за начало на „войната“. Влизат пет камиона, натоварени с домати, които се изсипват по улиците. Мнозина нетърпеливо се катерят по камионите, хвърляйки отгоре домати. Единственото условие е смачкате първо в ръка домата, за да не причини нараняване при хвърлянето. Само за няколко минути по улиците потича река от доматен сок. Няма определени правила за облеклото, но е от особена важност то да е без претенции за по-нататъшен живот. След час битка отново бие камбана и от този момент нататък е забранено хвърлянето на домати. Започва отмиването на доматените снаряди с пожарникарски коли с вода, от които се възползват част от участниците, за да отмият от телата си залепналите люспи и семки от домати. За желаещите да участват е важно да знаят, че се препоръчва участие с предпазни очила – за плуване, гмуркане или нещо подобно. Ако сте решили да се запътите към Буньол, хубаво е да подсигурите престоя си много време предварително, защото кметството от 2013 г. лимитира броят на участниците чрез предварително продадени пропуски. Броят на посетителите е 22 000 като се има предвид, че в някои години е достигал до 45 000 при местно население под 10 000 души.

 

            СЕПТЕМВРИ – КАСКАМОРАС В БАСА И ГАДИКС /CASCAMORRAS/

            Трудно е да се обясни или преведе точно какво е „Каскаморас“, но е достатъчно да е ясно, че става въпрос за съперничеството на два града за собствеността на една фигура на Богородица. Типично по испански, празникът е пълен с много шум, суматоха, веселие и незабравими преживявания. Провежда се от 6 до 9 септември в градовете Баса и Гадикс, провинция Гранада в Андалусия, но акцентът му е на 8 септември, когато се чества Богородица Милостива.

            Няма исторически сведения за началото на празника, но легендата го свързва със превземането на града от династията на Амлоадите през 1151 г. когато се разрушават множество храмове и манастири в околността и на тяхно място се строят джамии или просто ги трансформират . Три века по-късно един от войниците на Фернандо Арагонски, Луис Ерера решава да построи манастир в Баса, посветен на Богородица върху основите на стара обител, превърната в джамия. Финансира строителството и наема работници. Един от тях е от съседния град Гуадикс и по време на работа той чува глас изпод земята, който нашепвал „Имай милост, бъди милостив“. При разкопаването на основите, разчупвайки огромен камък, намира в него дървена фигура на Богородица, която наричат „Богородица Милосърдна“. Разразява се ожесточен спор за собствеността и. Откривателят настоявал да я занесе в родния си град, а местните отстоявали правото да остане в техния. Така се стига до специален съд, който да отреди къде да бъде фигурата. Тя остава в църквата на Баса, но с условие, че ако откривателят успее да мине през целия град, да стигне до храма и да я вземе, той има правото да я отнесе завинаги в Гуадикс. На другия ден работникът открил статуята, придружен от свой приятел, облечен в пъстри дрехи наистина опитва да стигне, но жителите на Баса бранели покровителката си.  От тогава до днес продължават опитите за покушение на дървената фигура.

            В нощта на 5 срещу 6 септември от Гуадикс провождат официално своят пратеник – каскаморас, облечен в пъстри дрехи в три цвята – жълто, червено и зелено, да опита да им върне фигурата. Натоварването с тази отговорна мисия е шумно тържество, на което му се връчва знаме в шест цвята. Съпровождат го барабанист и членове на Братството на Милосърдната Дева. На 6 септември в Баса го очакват „въоръжени“ с черна боя жителите на града. Всички защитници на Богородица са нацапани в черно и се опитват да се докоснат и намажат пратеника. Условието е да стигне до черквата без да го оцветят напълно в черно. Стартът е точно в 18.00 ч., когато настава едно шествие с мазане посевместно. Естествено, никой не е успял до сега да мине през черната вълна, но по-важно е да се опита. Вече напълно черен, разсъблечен, но развяващ знамето пратеникът минава триумфално по улиците на града, където получава поздравления за смелостта,  снима се с участниците в шествието и събира дарения.  С това неволите на избрания за „каскаморас“ на свършват, защото на 9 септември в родния му град също го посрещат с боя, този път червена, за наказание, че не се е справил със задачата. Там първо спира пред кметството, поздравява управата на града и после тръгва по улиците, съпровождан от омацана в червено тълпа.  Същността на празника е литургията на 8 септември, когато се празнува Рождество на Богородица и честване на покровителката, намерена в Баса, но отдавна религиозният празник не е само това, което канона повелява.  В общи линии, няколкодневно мазане с боя и поливане с вода по улиците, съпроводено с музика, танци и веселие.

 

            ОКТОМВРИ – ДЕВАТА НА СТЪЛБА В САРАГОСА /FIESTAS DEL PILAR/

            През октомври, освен всички регионални празници има един национален, който се чества във всички области и кътчета на Испания, Денят на испанизма. На 12 октомври 1492 г. експедицията на Христофор Колумб  стъпва на твърда земя оттатък Атлантика, с което полагат основите на разпространението на испанската култура в Новия свят. На този ден, официално празничен в цялата страна, се организират различни тържества. Но на същия ден е и патронният празник на Арагон, една от седемнайсетте автономни области на Испания.

            Легендата разказва, че през 40 г. Дева Мария се явява от „плът и кръв“ на апостол Яков в Сезараугуста /дн. Сарагоса/. Като доказателство за своето присъствие оставя колона от алабастър, висока 177 см. Приема се, че християнската общност в Сезараугуста е една от най-старите на територията на днешна Испания и това появяване съвсем не е случайно. Вярващите издигат кирпичен параклис, в който поставят колоната, а върху нея се изработва фигура на Девата, която се приема за закрилница на Арагон. „Пилар“ означава стълб, колона и е в мъжки род, но в същото време е едно от най-разпространените женски имена в Арагон с пожелание момичето да е закриляно от Девата на стълба.

            На 12 октомври арагонци се покланят на своята закрилница. Празниците започват от съботата, предшестваща датата и завършват в неделята след нея, което понякога ги удължава и повече от седмица. Както повечето празници, в основата си той е религиозен, но успоредно с него се провеждат толкова много тържества, че го превръщат в незабравим спомен.

            Приготовленията започват няколко дни преди празника, когато се изгражда панаирната зона, украсяват се улиците, издига се платформа на площада пред базиликата на Пилар и всички подготвят традиционните си облекла. По обед в съботата преди 12 октомври популярна местна личност или поканена от управата на града дава официален старт на кампанията от балкона на кметството. Целият град се събира там, за да чуе тържествения призив да започне фиестата. В 04.30 ч. сутринта на 12 октомври започват празненствата с тържествена меса, след която в 05.00 ч. тръгва процесия от черквата Св. Павел до Базиликата в центъра на града. По време на процесията се чете молитва „Росарио“ /специфичен ритуал на молитва с броеница/, а още от разсъмване всички жители на града и областта се стичат към площада, облечени в красиви носии, за да поднесат своя дар на Богородица. Даровете в този ден са букети и венци от цветя, които оставят върху метална пирамидална структура, където доброволци „тъчат“ празнична премяна от цветя на фигурата, поставена на върха на пирамидата. На следващият ден, 13 октомври се повтаря същата процесия, която този път е с други дарове – плодове. Още едно шествие заслужава да бъде отбелязано, това на стъклените „фенери“, както ги наричат. Това са 29 стъклени сфери, в които някога е горяла факла, днес са осветени със съвременни технологии. Стените им са изрисувани със сцени от Христовите чудеса и живота на Божията майка. Толкова с религиозните церемонии, които сами по себе си истинска атракция, но освен тях по време на честванията се организират много интересни събития.

            Едно от най-популярните преживявания по време на празника Пилар са „Вакия“ /vaquilla/ или игра с млади бичета между една и две години на арената за корида. Там смелчаци демонстрират своята бързина и съобразителност пред дивите инстинкти на животните. Участват основно младежи, а събитието започва в ранните часове на деня, веднага, след като са си взели сериозна доза кураж през нощта по улиците, препълнени с барове, музика, тапас и питиета. В центъра на арената се издига дървена платформа като спасителен бряг, но тя съвсем не е пречка за младите и напористи животни. Както и преградите не винаги са защита и над тях прескачат по-силните, за да тестват смелостта и физическите качества на публиката от първите редове. Привечер започват истинските кориди, както и множество спектакли, свързани с участието на бикове.

            Ежедневно по улиците се провеждат шествия на хора, облечени в пъстри традиционни костюми, както и на гигантски кукли, които тук имат определена самоличност, разпознаваеми и коментирани. Те са разделени на две групи – гиганти и „главчовци“. Първите са огромни фигури в цял ръст, направени от леки материали върху основа от летви, които се носят на раменете, а вторите са иронични образи, само големи глави, направени от картон, които се надяват върху главата и по този начин тялото на човек изглежда несъразмерно малко и комично.

            Празниците на града са и повод в него да се организира бирен празник, подобен на Октоберфеста в Бавария, както и множество кулинарни надпревари, търговско изложение, различни игри и безспирно пийване с тапас.

 

 

 

            НОЕМВРИ – ПРАЗНИК НА РАКИЯТА В ПОТЕС /FIESTA DEL ORUJO/

            Ноемврийски празник, провеждан в градчето Потес, Кантабрия, който за чуждестранни туристи може и да изглежда екзотичен и необичаен, а българите могат да го оценят по достойнство. Ракията /orujo/  е най-типичният продукт в тази северна планинска област и в миналото е служела като разменна монета при търговия, дори за плащане на данъци. Толкова местните ценели напитката, която получавали чрез дестилация на джибрето, останало в буретата. Интересна подробност е да се знае, че казанът, така добре познат у нас уред е познат на кантабрийците от времето…..арабското нашествие. Това творение на персиеца Ал Рази е създадено за производство на парфюми, лекарства и алкохол от гниещи плодове. Предвид популярната традиция на производство на вино в този регион, много бързо променили предназначението с оползотворяване на остатъците от производството му.

            Като толкова ценена напитка орухото има своята важна роля в ежедневието на местните хора. Северозападната част на Испания е единственото място, където се произвежда и консумира подобен вид алкохол. И, естествено, има съревнование кой е най-добър в това. На ниво междуличностно общуване винаги е съществувало, но от 1984 г. се организира официално като фестивал. За жалост, само десет години по-късно специален закон забранява производството на орухо в домашни условия, но не забранява фестивала. Така той се превръща в единствена възможност на добрите „ракиджии“ да демонстрират уменията си и се насладят на полученото.

            За празника се избира „Велик ракиджия“  /Orujero Mayor/, който официално го открива и ръководи. Особена роля в празненствата имат…..специални инспектори, които отварят казаните в началото на празника и ги запечатват в края. Три дни продължава ритуалното варене на орухо и най-интересното е, че всичкото количество, което се произведе през това време, трябва да се изпие по време на празненствата. А те продължават три дни! Процесът на дестилация е бавен и за около 12 часа, които затварят пълния цикъл се произвеждат около 15 л. орухо от казан. Това, което се получава е течност с около 52 градусово съдържание на алкохол. Някои майстори я обогатяват с плодове или билки, но най-ценено остава класическото бяло орухо. По време на празника се връчва и наградата „Златен казан“ на производителя на най-добрата ракия за годината.

 

            ДЕКЕМВРИ – КОЛЕДА И НОВА ГОДИНА  /NOCHEBUENA Y NOCHEVIEJA/

            След всички празници, шествия, карнавали, процесии и тържествени церемонии, декември идва с много празници, но всички те са свързани с честване в семейна обстановка.

            Коледа е най-семейният от всички празници в Испания. За него се събират по няколко поколения на една маса. В различните области се чества по различен начин, но общото е, че се търси единството на фамилията. В Кастилия и Андалусия па-важната част е вечерята и нощното тайнство на Рождеството на 24 срещу 25 декември, а в Галисия и Каталуня вечерята и обяда на 25 декември имат еднаква тежест. Всички се събират около тържествена трапеза и малко преди полунощ стават, за да присъстват на службата в полунощ, наречена „Петльова меса“, тъй като първо петел възвестява за раждането на младенеца.

            Нова Година като специално тържество се празнува от началото на ХХ в. , въпреки, че още римляните отбелязвали края на един пълен цикъл с пожелания за успехи през новия. В Испания традиционно на масата присъстват дванадесет гроздови зърна. Прието е в полунощ хората да се събират на площадите и заедно да изпращат старата и посрещат новата година. При всеки удар на часовника за отбелязване на дванадесетия час се изяжда по едно гроздово зърно, което да донесе богатство и просперитет през новата година. След дванадесетия удар всички се прегръщат, целуват и поздравяват, а след това се отправят към специално приготвените зали за фиеста, където до сутринта има музика и се танцува. С храненето се приключва до преди полунощ, а първите часове на новата година се прекарват в танци и веселие само с питиета.

Всички статии
Блог
Дестинации