Там някъде далеч, където Европа и Африка опитват да се докоснат, има една страна, в която обезателно трябва да попаднеш, за да чуеш шепота на пясъка в пустинята, вятъра, който препуска между двете земи и две морета и усетиш наситения аромат на подправки, да се насладиш на хилядите вкусове в разточителните блюда и цветове, преливащи от джелабите, килимите, мозайките и изящните керамики. Мароко е една безкрайна пъстра приказка, изпълнена с авантюра и романтика. Невероятно е как се променя пейзажа докато пътуваш по прашните пътища на Африка : заснежени върхове и пустиня, пищна зеленина и скалисти планини, палми, пинии, корк и евкалипт, пъстри цветя и изобилни овощни градини. Предлагаме ви 5 впечатляващи неща, които със сигурност ще оставят дълбока, многоцветна и ароматна диря в съзнанието ви.
- Шефшауен
Дори самото име звучи интригувашо, някак закачливо и благозвучно с всички онези шиптящи звуци, които придават някаква мистика на произношението. Звучи като заклинание пред дверите на вълшебен дворец. В превод името може да се преведе като „Виж рогата“ и е съставено от две отделни думи – „шуф“ /“виж“, арабски/ и „шауен“ /“рогата“ – от местен диалект/. Всъщност името на града е само Шауен по името на своеобразния силует на планината, наподобяващ рога, но възторгът който предизвиква му добавя това възклицание „виж!“.
Градът е основан през 1471 г. когато Реконкистата в Испания принуждава много арабски фамилии да напуснат родните си места, отвоювани от християнските владетели. Така бежанци от Ал Андалус попадат тук, в земите на берберите и основават града. Една красива легенда обяснява поразителната му прилика с градчето Вехер де ла Фронтера, недалеч от Кадис, с който от 2000 г. са и побратимени:
Емирът на Вехер Сиди Али бен Рашид се влюбил безумно в красивата девойка Сора. Бих готов да свали звездите от небето в нозете и, за да докаже любовта си. Оженили се и той всеки ден засвидетелствал с нещо горещите си чувства, искал да я вижда винаги сияеща от щастие. По това време, обаче, кастилският крал превзел града и емира поел към далечни земи, за да бъде сред свои. Така попадат в подножието на планината Риф, където остават недалеч от съществуващо берберско селище. Очите на Сора още от напускането на родния дом били пълни със сълзи. Тъгувало сърцето й, че няма да види никога повече земите на детството си, красивите къщи и спокойни пейзажи на Ал Андалус. Веднъж стигнали сигурно място, Сиди бен Рашид издигнал град, досущ като родния на Сора Вехер, защото всяка нейна сълза падала като тежък камък на сърцето му. Затова днес ако посетите двата града, в Испания и в Мароко, ще откриете поразителна прилика в архитектурата и атмосферата. Отличава ги само цвета – ослепително бял в Испания и зашеметяващо син в Мароко.
Шефшауен е едно нереално пътуване във времето из преливащата синева на сенчестите му улици, пълзящи по дуварите бугенвилии и декорации в пъстра керамика. Като видения безшумно по калдъръма се движат местните жители, загърнати в дългите си роби – джелаба. Синьото е навсякъде – по стените на къщите, вратите, прозорците. То играе във всички нюанси и създава усещането за нереалност. Трудно е да се опише Шефшауен, трябва да се види!
- Ифран
Истинска изненада е попадането в това малко планинско градче, разположено в гънките на Средните Атласки планини, на височина 1713 м. над морското равнище. След плодородните долини или каменисти полупустини, в зависимост от къде идвате тук, човек остава поразен от кристалния планински въздух, наситена зеленина в иглолистните гори, уханно разнасящ се навсякъде аромат на смола и типично алпийската архитектура. Наистина е стряскащо да тръгнеш с представата за гореща и суха Африка и се озовеш на това място, където всичко наоколо напомня за Швейцария.
Ифран е основан през 1929 г. по време на френския протекторат в Мароко. Зажаднелите за алпийски въздух французи откриват това вълшебно място в гънките на планината, където природата щедро е дарила всичко, от което има нужда човек, за да избяга от горещия душен въздух в низините. Само за няколко години пустата планина се превръща в китно селище със…ски писти. Да, точно със ски писти! Градчето се слави като „Мароканската Швейцария“ и това съвсем не е случайно. През зимата ниските температури и падналата трайна снежна покривка правят възможно практикуването на всякакъв вид зимни спортове.
Разположението на градчето в Националния парк Ифран със своеобразна флора и фауна прави преживяването уникално. Къде на друго място можете да карате ски и се срещнете с един от редките животински видове, ендемичен тук – берберския макак? Вярно, негови събратя обитават и Скалата /Гибралтар/, но там съвсем не може да карате ски!
Посещението в Ифран прави планирането на посещението в Мароко доста сложно начинание, защото освен типичните дрехи за пустинята и плажни принадлежности, ще трябва да си вземете и ски.
- Мерсуга
След прохладата и зеленината на Ифран, няма как да не поемем, поне мислено към югоизточната част на страната, където, само на петдесетина километра от алжирската граница, насред пустинята се намира градчето Мерсуга. Намираме се в пълната противоположност – безкрайни пясъчни дюни, сух и горещ въздух, плътна и лепкава мараня, от която въздухът трепти и създава миражи. И какво е този пейзаж, ако наоколо не се завърти някоя камила? Камилите са тук, както и любезните камилари, които са готови да превърнат пребиваването ви в истинско преживяване като от филм.
Стигнали пустинята си заслужава да и се насладите поне няколко дни. Едно от най-вдъхновяващите неща, които може да направите тук, освен да пропътувате между дюните на гърба на камила, е да се запознаете с местното население. Тези хора, водещи ежедневна битка със суровите условия на природата са надарени с изключителна мъдрост и имат интересен бит и култура. В едно от селищата наоколо живеят потомци на някогашните мавритански роби, които свирят на традиционен музикален инструмент, наподобяващ…звъненето на робски вериги.
- Градините „Мажорел“, Маракеш
Оставяйки зад гърба си контрастите на Мароко и неговата природа, потъваме в екзотичната реалност на розовия град Маракеш. Името му синхронизира н популярното название и то съвсем не е случайно. Голяма част от сградите са изградени от розово-червеникав камък, което му придава особено свежо и топло сияние. Някогашната столица на Мароко е основана през 1062 г. от династията на Алморавидите и в нея се намира на-големият „сук“ /пазар/ в Мароко, както и прочутият площад „Джемаа ел Фна“.Площадът почти непрекъснато е пълен с хора, като през деня може да се сблъскате с всякакви интересни и любопитни личности – от продавачи на вода, през занаятчии, та до укротители на кобри и дресьори на маймуни. А когато златните отблясъци на слънцето погалят за сбогом минарето на джамията Кутубия, площадът за миг затихва, за да избухне с нова вълна от глъч, цветове, вкусове и аромати, превръщайки се в един огромен ресторант на открито. На дълги маси се сервират традиционни ястия, които можете да закупите от многобройните продавачи и импровизирани „мастър-шеф“ на улична храна.
В града има множество паркове и градини, но сред тях се откроява ботаническата градина, създадена от известния френски художник Жак Мажорел. Тя наистина кара съзнанието да отпътува назад в историята и се озове насред „медината“ /стария град/ по времето на „1001 нощ“. Попаднал тук по време на френският протекторат, художникът остава поразен от колорита на мястото и го превръща в свои пристан. Построява елегантен павилион в стил „арт деко“ и започвайки от една палма в градината създава истинска феерия от растителни и животински видове. Разходката по алеите ви потапя в прегръдките на пищна зеленина, множество кактуси и пъстроцветни бугенвилии, сред които ромонят тихо шадравани галещи елегантни мозайки, направени с фантазия и завидно майсторство. Птиците и пеперудите допълват идиличното усещане за разходка из райските градини.
През 1980 г. известният дизайнер Ив Сен Лоран търси уединение и вдъхновение сред спокойствието на градината, дарявайки я с нов живот. Тук той създава редица от прочутите си модели, след смъртта му през 2008 г. праха му е разпръснат сред тишината и зеленината на това обичано от него място така, че да се слее с него завинаги.
- Джамията „Хасан II“, Казабланка
Невъзможно е да стигнете до Мароко и да не посетите Казабланка. Мястото се налага като особен символ на влюбените, на целувката сред прибоя на океана след едноименния филм, чието действие се развива в града. Това е най-големият град в Мароко с население над 4 милиона души. В него странно се преплитат ориенталска традиционна архитектура с елементи на берберска орнаментика и съвременен размах на визията.
Едно от най-забележителните неща в града е джамията „Хасан II”, построена от сегашния крал на Мароко в памет на баща му. Проектът е на френски архитекти спазвайки традицията, той създава едно уникално творение, съчетало стилове и материали, което се издига величествено на самия бряг на океана, а при силен вятър вълните се разбиват в стената, която го опасва и разпръскват милиони ситни капки наоколо, които пречупват светлината и създават енигматичен ореол от светлина с цветове на дъгата.
Влизането в джамията взима дъха още от първата крачка. Открита е през 1983 г. и до 1989 г-, когато е построена голямата джамия в Алжир, е най-голямата на африканския континент. Още на външен вид поразява с ослепителната си белота и каменни дантели, преплели се в чудни фигури и форми. Сякаш фантазията на твореца е избухнала в един момент и създала всичко това по начин, че окото да не може да го възприеме напълно и реално. Височината на минарето е 210 м. и се вижда отдалеч в бяло-зеления си силует. В молитвената зала могат да се поберат 25 000 вярващи. Подът е покрит с изящни килими, а тавана с майсторски дърворезби. Естествено, нужно е още на входа да се събуете и оставите обувките си в специален плик, така че цялото посещение протича „на бос крак“ по прохладните мраморни коридори. В подземието на джамията, освен традиционното място за ритуално измиване има разточителна баня /хамам/.